10 факта за АЕЦ Козлодуй, които всеки трябва да знае
АЕЦ „ Козлодуй “ е единствената функционираща атомна електроцентрала в България. Разположена е на брега на река Дунав край град Козлодуй и е напълно държавна благосъстоятелност. Атомната централа е и най-големият производител на електрическа сила в страната.
Ето 10 обстоятелството за родния АЕЦ, които всеки би трябвало да знае.
Строежът на АЕЦ „ Козлодуй “ стартира през 1970 година, а първият ѝ реакторен блок е публично открит на 4 септември 1974 година. Проектите за централата са направени взаимно от “Топлоелектропроект ” – Москва и “Енергопроект ” – София. Основното съоръжение е доставено от Съветския съюз , а обособени уреди – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария.
Въпреки, че в миналото на площадката е имало шест нуклеарни блока, сега от тях работят единствено два – 5 и 6 блок, които са руско произвеждане с реактори вид ВВЕР-1000.
Между 2004 и 2006 година първите четири блока са „ пенсионирани “ и предадени за извеждане от употреба на Държавно дружество „ Радиоактивни боклуци “. Това се случва в осъществяване на уговорките, поети от България по отношение на присъединението на страната към Европейски Съюз, като в края на 2002 година е прекъсната употребата на 1 и 2 блок, а в края на 2006 година – на 3 и 4 блок.
В АЕЦ „ Козлодуй “ за гориво се използва слабообогатен уран във тип на уранов двуокис. Това гориво се създава във формата на таблетки, ситуирани в херметично затворени „ тръбички “ от циркониева сплав, тъй че урановото гориво и продуктите на делене не са в директен досег с топлоносителя .
В най-силните си години АЕЦ „ Козлодуй “ е била с оптималната конфигурирана мощ 3760 MW, а през днешния ден мощността на двата блока е 2000 MW .
Според издадените лицензии пети блок е планувано да действа до 2027 г ., а шести блок до 2019 г . След приключването им следва атомната централа да кандидатства за продължение на лицензиите на блоковете пред Агенцията за нуклеарно контролиране.
Зад абревиатурата на настоящите у нас реактори ВВЕР стои името от Водо-воден енергиен реактор или другояче казано реактори с вода под налягане . Горивните пръти на реактора са изцяло потопени във вода, която е подложена на налягане от 15 MPa, тъй че температурата ѝ на шупване е по-висока от естествените температури на работа (220 до над 300 °C). Целият реактор е обвит в солиден железен кожух , а горивото е едва обогатен уранов диоксид .
За охлаждане на кондензаторите се употребява вода от река Дунав . От бреговата помпена станция на АЕЦ, по канали, водата се изпраща до атомната централа, откъдето помпите на циркулационна помпена станция подават водата в кондензаторите на турбините.
Годишно централата генерира 794 m³ твърди ниско и приблизително радиоактивни боклуци . Ниско и приблизително радиоактивните боклуци се обработват в самостоятелен завод и се съхраняват краткотрайно в спецкорпусите и особено предопределени за тази цел хранилища и депа на площадката на централата. При обработката им те се пакетират в специфични стоманобетонни контейнери от три вида – за твърди боклуци без циментова матрица, за твърди боклуци в чист цимент и за течен радиоактивен концентрат, закрепен в циментова матрица.
От няколко години насам България има упоритост за създаване на нови два блока на „ АЕЦ Козлодуй “. През февруари Народното събрание разпореди да се проведат договаряния сред централата и южнокорейската компания „ Хюндай “ , която остана единствена в листата на претендентите за построяването и стартирането в експлоатация на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „ Козлодуй „.