АЕЦ Козлодуй“ е единствената функционираща атомна електроцентрала в България. Разположена е на брега

АЕЦ „ Козлодуй “ е  единствената функционираща атомна електроцентрала  в България. Разположена е на  брега на река Дунав  край град Козлодуй и е напълно държавна благосъстоятелност. Атомната централа е и най-големият производител на електрическа сила в страната.

Ето 10 обстоятелството за родния АЕЦ, които всеки би трябвало да знае.
 

Строежът на АЕЦ „ Козлодуй “  стартира през 1970 година,  а първият ѝ реакторен блок е публично открит на 4 септември 1974 година. Проектите за централата са направени взаимно от “Топлоелектропроект ” – Москва и “Енергопроект ” – София. Основното  съоръжение е доставено от Съветския съюз , а обособени уреди – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария.

 Въпреки, че в миналото  на площадката е имало шест нуклеарни блока, сега от тях работят единствено два  – 5 и 6 блок, които са руско произвеждане с реактори вид ВВЕР-1000.
 

 Между 2004 и 2006 година  първите четири блока са „ пенсионирани “  и предадени за извеждане от употреба на Държавно дружество „ Радиоактивни боклуци “. Това се случва в осъществяване на уговорките, поети от България по отношение на присъединението на страната към Европейски Съюз, като в края на 2002 година е прекъсната употребата на 1 и 2 блок, а в края на 2006 година – на 3 и 4 блок.

В АЕЦ „ Козлодуй “ за гориво се използва  слабообогатен уран  във тип на уранов двуокис. Това гориво се създава във формата на таблетки, ситуирани в херметично затворени „ тръбички “ от циркониева сплав, тъй че урановото гориво и продуктите на делене  не са в директен досег с топлоносителя .
 

 В най-силните си години  АЕЦ „ Козлодуй “ е била с оптималната конфигурирана мощ 3760 MW,  а през днешния ден мощността на двата блока е  2000 MW .

 Според издадените лицензии  пети блок е планувано да действа до 2027 г ., а  шести блок до 2019 г . След приключването им следва атомната централа да кандидатства за продължение на лицензиите на блоковете пред Агенцията за нуклеарно контролиране.

Зад абревиатурата на настоящите у нас реактори ВВЕР стои името от Водо-воден енергиен реактор или другояче казано  реактори с вода под налягане . Горивните пръти на реактора са изцяло потопени във вода, която е подложена на налягане от 15 MPa, тъй че температурата ѝ на шупване е по-висока от естествените температури на работа (220 до над 300 °C). Целият реактор е  обвит в солиден железен кожух , а горивото е  едва обогатен уранов диоксид .
 

 За  охлаждане  на кондензаторите се употребява  вода от река Дунав . От бреговата помпена станция на АЕЦ, по канали, водата се изпраща до атомната централа, откъдето помпите на циркулационна помпена станция подават водата в кондензаторите на турбините.

 Годишно централата генерира 794 m³  твърди ниско и приблизително радиоактивни боклуци . Ниско и приблизително радиоактивните боклуци се обработват в самостоятелен завод и се съхраняват краткотрайно в спецкорпусите и особено предопределени за тази цел хранилища и депа на площадката на централата. При обработката им те се пакетират в специфични стоманобетонни контейнери от три вида – за твърди боклуци без циментова матрица, за твърди боклуци в чист цимент и за течен радиоактивен концентрат, закрепен в циментова матрица.
 

От няколко години насам България има упоритост за създаване на нови два блока на „ АЕЦ Козлодуй “. През февруари Народното събрание разпореди да се проведат договаряния сред централата и  южнокорейската компания „ Хюндай “ , която остана единствена в листата на претендентите за построяването и стартирането в експлоатация  на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „ Козлодуй „.